Vues de Sofia

Je voudrais maintenant à travers ce post vous expliquer et présenter la démarche suivie à travers ces diverses initiatives. Pourquoi ces initiatives à destination des roms et quels enseignements en tirer ?

Il faut d’abord rappeler que la communauté Rom est la première minorité au sein de l’UE, avec entre 6 et 7 millions de membres (sur une population totale de 500 millions d’habitants). En Bulgarie, le Conseil de l’Europe l’estime à environ 700 000 personnes (sur une population totale de 7,7 millions). Partout en Europe cette population est discriminée et subit des conditions de vie difficile. Elle vit à part (cf. quartier Nadejda de Sliven). En Bulgarie, on peut très bien passer près de 3 ans (c’est bientôt mon cas) sans avoir de réels contacts avec elle. A la différence de la minorité turque par exemple, représentée au Parlement bulgare et disposant de ses relais politiques et culturels, les Roms sont quasiment absents des milieux politiques, journalistiques, intellectuels et culturels de premier plan (hormis parmi les artistes de variété). Ceux que vous croisez à Sofia dans votre vie quotidienne sont les agents de propreté et les travailleurs du bâtiment, dont certains le week-end viennent avec leurs carrioles à la recherche de métaux ou papiers à recycler. Il n’y a d’ailleurs pas d’hostilité visible avec les autres composantes de la population bulgare, d’origine slave (la grande majorité) ou turque (l’autre minorité). Les communautés vivent séparées, dans une certaine indifférence.

Quels enseignements tirer des premières visites de terrain effectuées ?

- D’abord l’extrême complexité de la situation. Comme souvent, vues de près les choses apparaissent plus complexes que de loin. C’est ainsi qu’il n’y a pas une seule communauté rom qui serait dans une situation identique à travers tout le pays mais bien des situations très variées. La communauté est d’abord divisée entre différents clans ou groupes. Ainsi, rien que dans le quartier Nadejda de Sliven, on distingue les « nus », qui sont les plus pauvres, les parias ; les « musiciens » ; et les « turcs », appelés ainsi car ils sont turcophones (et musulmans à environ 30 %). Chaque sous-communauté à ses propres codes et la discrimination s’exerce aussi des unes vers les autres (par exemple à l’encontre des « nus » de la part des deux autres). En outre (et heureusement), la réalité rencontrée à Nadejda n’est pas représentative de la situation de tous les roms de Bulgarie. D’autres quartiers connaissent des conditions de vie certes difficiles mais moins critiques (j’ai ainsi rencontré un médecin d’origine rom issu d’un de ces autres quartiers de Sliven). Cette diversité et cette complexité rendent plus difficile l’émergence d’une solution unique pour cette communauté. Si la réponse miracle existait, il y aurait longtemps qu’elle aurait été appliquée. A diversité de situations, diversité des réponses.

- Ensuite, la question cruciale des « mariages précoces » propres à cette communauté. Une certaine pratique rom dans les quartiers des Nadejda et de Fakulteta est en effet celle du mariage arrangé entre clans et évidemment non consenti des fillettes dès leur puberté, c’est-à-dire souvent dès 10-11 ans ! Quoique bien évidemment contraire à la législation bulgare, cette pratique dévastatrice perdure (lorsqu’elle ne s’accompagne pas « d’enlèvements », véritables rapts suivis de viols des fillettes afin d’obliger les parents à accepter le mariage précoce). Tous mes interlocuteurs me l’ont confirmé, cette pratique des mariages précoces est au cœur de toutes les problématiques liées à la communauté rom (forte natalité, misère, violence conjugale, etc.). Le phénomène saute aux yeux lors des visites d’écoles effectuées ces derniers jours (dans les quartiers Fakulteta de Sofia et Nadejda de Sliven). Dans les petites classes (4ème bulgare, équivalent de notre CP), les filles sont en nombre égal des garçons mais dans le collège (8ème bulgare, équivalent de notre 4ème), elles ont quasiment disparu. Les parents les ont retirées par crainte des enlèvements sur le chemin de l’école ou parce qu’elles sont déjà mariées. Il faut impérativement développer une action afin de faire reculer ces pratiques des mariages précoces, tellement contraires à toutes nos valeurs européennes sur le respect des droits des femmes. Comment accepter qu’au sein de l’UE des fillettes subissent ainsi par milliers un sort aussi horrible ? Que de générations en générations des vies soient ainsi brisées sans que nul ne s’en émeuve vraiment ? Mettre progressivement un terme à ces mariages précoces est une des clés du problème. Mais comment y parvenir ? Certainement par l’éducation.

- Enfin, la nécessaire action collective européenne. La Bulgarie est un des pays les plus pauvres de l’UE. Les efforts déployés pour intégrer et éduquer la population rom ne sont pas négligeables. J’ai par exemple été favorablement impressionné par l’engagement des équipes pédagogiques dans les écoles visitées. Qu’elles soient « ségrégées » (seulement des élèves roms) ou « déségrégées » (mixité sociale imposée par l’Etat), ces établissements sont bien tenus et le personnel motivé. Mais les moyens bulgares sont limités et seule une réponse européenne serait à la hauteur des enjeux. L’UE doit prendre conscience qu’elle abrite en son sein de véritables zones propres au quart monde, avec tous les fléaux qui vont de pair : misère, exploitation sexuelle, mortalité précoce (à Nadejda l’espérance de vie est de 52 ans, contre 72 ans pour la Bulgarie dans son ensemble). L’UE s’enorgueillit avec raison d’être la première donatrice d’aide humanitaire au monde. Mais elle ne doit pas négliger son propre territoire. Haïti, oui bien sûr, mais sans oublier Nadejda. J’ai été surpris, voire choqué, de découvrir que Médecins du monde ne recevait pas d’aides européennes pour son action à Sliven. A quand une action européenne de grande ampleur, pour ne serait-ce qu’apporter un minimum de biens publics (éclairage, asphaltage des routes, système de canalisation, égouts etc.) dans ces quartiers roms disséminés à travers tout le pays ? La Commissaire européenne en charge de l’aide européenne, Mme Guéorguiéva, est justement de nationalité bulgare. Je compte la sensibiliser à la situation de ces quartiers.

Какъв път да следваме, за да се подобри съдбата на ромската общност?

Бих искал сега, чрез тази статия, да ви обясня и представя подхода на тези различни инциативи. Защо бяха подети тези инициативи свързани с ромите и каква е поуката, която можем да извлечем?

Най-напред трябва да напомним, че ромската общност е най-голямото малцинство в ЕС наброяващо между 6 и 7 милиона членове (от цялото население наброяващо 500 милиона жители). Според Съвета на Европа, в България то наброява около 700 000 души (от цялото население от 7,7 милиона души). Навсякъде в Европа това население е дискриминирано и живее при трудни условия. То живее отделно (както в квартал „Надежда” в Сливен. В България може да прекараш около три години ( като мен) без да имаш реални контакти с него. За разлика от турското малцинство, например, представлявано в Парламента и притежаващо политически и културни връзки, ромите почти изцяло отсъстват в политическите, журналистическите, интелектуалните и културни среди (освен в шоу бизнеса). Тези, които срещате в София във всекидневния ви живот, са чистачи и работници в строителството, които идват в края на седмицата с каручките си да търсят метал или хартия за вторични суровини. Не съществува видима враждебност с останалите части от българското население в голямата си част от славянски произход или турски ( другото малцинство). Общностите живеят отделно, в някакво безразличие една към друга.

Какви поуки можем да извлечем от първите посещения на място?

- Първо, безкрайно сложна обстановка. Както често се случва, видени отблизо, нещата изглеждат по-сложни отколкото видени отдалече. И така, не съществува една единствена  ромска общност идентифицирана като такава в цялата страна а много и различни случаи. Ромската общност е, най-напред, разделена на различни кланове или групи. Само в квартал „Надежда” в Сливен се различават т.н. „голи цигани”, които са най-бедните, парии; „музикантите”; и „турците”, наричани така, защото са турски говорещи (и мюсюлмани – 30%). Всяка група от тази общност има собствени правила и дискриминацията се извършва от едните върху другите ( напрмер „голите” са дискриминирани от другите две групи) . Освен това ( и за щастие) действителността в „Надежда” не представлява положението на всички роми в България. В други квартали условията на живот са, разбира се, трудни, но по-малко критични ( в един от другите квартали на Сливен срещнах един лекар от ромски произход). Това разнообразие и сложност прави по-трудно намирането на едно общо решение относно тази общност. Ако съществува отговор на чудесата то той отдавна би бил приложен. Различни ситуации, различни отговори.

- Следва кардиналният въпрос за „ранните женитби” присъщи на тази общност. В кварталите „Надежда” и „Факултета” са практика уредените сватби, разбира се, без съгласието на момичетата, още в пуберитет, т.е. често на 10-11 годишна възраст.Въпреки че противоречи на българското законодателство, тази порочна практика продължава от векове ( когато не е придружавана от „отвличане”, истинско похищение с изнасилване на момичетата, за да принудят родителите да приемат ранната женитба).
Всички, с които съм споделил, потвърждават, че ранните женитби са в основата на всички проблеми свързани с ромската общност ( висока раждаемост, мизерия, брачно насилие и др.) Този феномен се набива в очи по време на посещенията направени последните дни ( в кварталите  „Факултета” в София и  „Надежда” в Сливен. В малките класове (4-и) броят на момичетата и момчетата е равен, но в гимназията (8-и клас), момичетата ги няма. Родителите не ги пращат на училище от страх да не бъдат отвлечени на път към училище или защото те са се вече омъжили. Задължително трябва да се предприеме акция, за да се предотврати тази практика на ранните женитби, в силно противоречие на европейските ни ценности относно спазването на правата на жените. Как да приемем факта, че в сърцето на Европа хиляди момичета имат такава ужасна съдба? Че от поколение на поколение животът на хиляди момичета е прекършен без никой да се развълнува ни най-малко. Един от ключовете за разрешаване на проблема е постепенно да се сложи край на преждевременните женитби. Но как да стане това? Без съмнение, чрез обучение.

- и най-накрая, необходимото съвместно европейско действие. България е една от най-бедните страни от Европейския Съюз. Усилията, които се влагат за интеграцията и образованието на ромското население не са за пренебрегване. Например бях впечатлен от ангажираността на педагогическите екипи в посетените училища. Били те „сегрегирани” (само с ромски ученици) или „десегрегирани” (смесен тип училища), тези учебни заведения са добре ръковедени и персоналът, който работи в тях е мотивиран. Но българските средства са ограничени и единственият способен да се справи с това предизвикателство би бил Европейският Съюз. ЕС трябва да осъзнае, че на неговата територия съществуват зони, които са по-скоро характерни за третия свят, притежаващи и съответните признаци като мизерия, сексуална експлоатация, ранна смъртност (в Надежда, средната продължителост на живота е 52 години, докато средно за България тя е 72). ЕС с право е горд, че е най-големия донор на хуманитарна помощ в света. Но не трябва да забравя и собсвената си територия. Разбира се, има Хаити, но да не забравяме и Надежда. Бях изненадан, за да не кажа шокиран, когато разбрах, че Лекари на света не получават увропейски средства за дейността си в Сливен. Кога можем да се надяваме на една широкомащабна европейска акция, поне що се отнася до осигуряването на един минимум по отношение публичната инфраструктура (улично осветление, асфалтиране на пътищата, канализация и т.н) на тези ромски квартали разпръснати из цялата страна? Европейският комисар, който отговаря за европейските помощи, г-жа Георгиева, е българка. Смятам да я направя съпричастна по отношение състоянието на тези кваргали.