Vues de Sofia

Vous avez pu le voir en « une » du site de l’ambassade, nous développons ces jours-ci toute une série d’actions et de manifestations en direction de la communauté rom. Ces actions sont conduites en étroite coopération avec mon collègue italien, l’ambassadeur Benazzo. D’autres pays de l’UE comme la Finlande et la Hongrie s’y sont également joints. Ces activités culmineront avec un séminaire qui se tiendra mercredi 12 mai à l’Institut français de Sofia, 2 rue Diakon Ignatii. Il s’organisera autour de deux tables rondes, la première consacrée à l’éducation et la deuxième à la problématique des migrations de cette population. Vous y êtes les bienvenus et je vous y attends nombreux.

Mais je ne voulais pas me contenter d’une approche théorique dans le cadre d’un séminaire quelle que soit par ailleurs la qualité de ses participants. Il me paraissait indispensable d’aller sur le terrain à la rencontre de cette population.

C’est pourquoi je me suis rendu le 4 mai dans une école du quartier Rom de Sofia (quartier Falkulteta) puis le lendemain, en compagnie de mon collègue italien dans la ville de Sliven (centre-Est du pays). J’ai d’abord visité une école « déségrégée » (c’est-à-dire où cohabitent une population bulgare et des élèves roms) puis une école « ségrégée » (uniquement des enfants roms comme élèves). Après une rencontre avec les autorités et les acteurs de terrain, j’ai ensuite traversé à pied avec mon collègue italien de part en part le quartier rom de Nadejda. Ce quartier porte bien mal son nom (en bulgare, Nadejda veut dire « espoir »). Il s’agit en réalité de l’un des « ghettos » roms les plus peuplé d’Europe, avec environ 15 000 personnes entassées dans des conditions effroyables. Le terme « ghetto », est impropre en soi car l’accès au quartier est libre. Il est cependant celui qui s’impose immédiatement à l’esprit, Nadejda étant coupé géographiquement du reste de la ville par une voie ferrée doublée d’un mur censé éviter aux enfants d’aller jouer sur les voies. Un tunnel le relie donc à la ville. Il est emprunté sans discontinuer. Le quartier lui-même renvoie aux tristes images du tiers monde : absence de toute infrastructure publique comme l’éclairage, les égouts (l’eau sale coule à même le sol), aucun revêtement dans les rues, absence de trottoirs, masures construites de-ci de-là, enfants  jouant dans les rues, animaux comme chevaux, moutons, poules et chiens, au milieu des humains, promiscuité de chaque instant.

Plusieurs choses frappent également le visiteur, d’abord, l’extrême jeunesse de la population (alors que la Bulgarie connaît globalement une natalité très basse) ; ensuite, la joie de vivre des enfants, manquant de tout, mais jouant sans fin dans la rue ; enfin, la place de la religion : alors que les pouvoirs publics paraissent avoir déserté les lieux (à l’exception d’un poste de police aux lisières du quartier), les Eglises sont les seules institutions présentes avec une mosquée flambant neuf financée par la Turquie et une quinzaine d’Eglises évangéliques présentes sur les lieux. Une dernière remarque : l’UE est censée avoir débloqué des fonds européens à destination des populations roms dans le cadre de ce qu’on appelle la « décennie rom » ; à traverser Nadejda, on se demande bien où sont passés ces fonds. Il est clair qu’ils n’ont jamais atteint Sliven.

J’ai terminé cette journée par une rencontre avec l’une des rares ONG présentes sur place, « Médecins du monde ». Au service de cette population démunie et avec l’aide de médiateurs roms, elle s’efforce d’apporter avec un dévouement méritoire des recommandations d’hygiène à la population. Je ne pouvais être que fier de constater que cette ONG est française.

Ромската общност – запознаване с действителността

От рубриката „Горещо” на интернет сайта на посолството сте научили, че в последно време лансираме серия от инициативи и мероприятия насочени към ромската общност. Тези акции се провеждат в тясно сътрудничество с моя италиански колега, посланик Бенацо. Други страни-членки на ЕС като Финландия и Унгария също се присъединиха. Кулминацията на тези инициативи е провеждането на един семинар, който ще се състои в сряда, 12-ти май във Френския Институт в софия, ул. Дякон Игнатий №2. Той ще се състои от две кръгли маси, първата посветена на образованието, а втората на миграциите на това население. Очаквам много от вас на това събитие, на което сте добре дошли.

Но не исках да прилагам единствено теоретичния подход, характерен за провеждането на един семинар, независимо от високото ниво на участниците в него. Струваше ми се наложително да отида на място за да се срещна с това население.

Ето защо, на 4-ти май посетих училище в един ромски квартал в София (кв.Факултета) и на следващия ден заедно с моя италиански колега отидохме в град Сливен. Първо посетих едно „десегрегирано” (смесено, с ученици от българската и от ромската общност) и след това едно сегрегирано училище (единствено с ромски ученици). След среща с властите и местни отговорни представители, с моят италиански колега, прекосихме пеша квартал Надежда. Неподходящо име за този квартал. Става въпрос за едно от най-гъсто населените ромски „гета” със своите близо 15 000 души, които живеят при ужасяващи условия. Думата „гето” всъщност е неточна, тъй като достъпът до квартала е свободен. Но първо тя ни идва наум, тъй като Надежда е географски отцепена от останалата част от града, един път с железопътни релси и втори път със стена, изградена с цел да попречи на децата да играят на тези релси. Един тунел го свързва с града. През него непрекъснато минават хора. Кварталът мислено ни препраща към картини от живота характерни за страни от третия свят: липса на всякакви публични инфраструктури като улично осветление, канализация (мръсната вода тече по средата на пътя), никаква улична настилка, липса на тротоари, закърпени подобия на постройки, деца играещи на улицата, животни като коне, овце, кокошки и кучета, които са в непосредствена близост с хората.

Няколко неща ме впечатлиха, на първо място младите хора съставящи голямата част от това население (в период, в който, България има ниска раждаемост); след това жизнерадостта на децата, които търпят много лишения, но не спират да играят на улицата; и накрая мястото на религията: когато властите изглежда са изоставали това място (с изключение на един полицейски участък на входа на квартала), църквите са единствените институции, които са представени тук с една чисто нова джамия финансирана от Турция и петнадесетина евангелистки църкви. И още нещо: ЕС би трябвало да е предоставила средства в рамките на така наречената „Декада на ромското включване” но прекосявайки Надежда човек се чуди къде ли са отишли тези средства. Едно е ясно – те никога не са достигнали до Сливен.

Този ден приключи с една среща с единствената неправителствена организация, която е активна на това място – „Лекари на света”. В служба на тези хора в неравностойно положение и с помощта на ромски медиатори, тази организация полага усилия да запознава това население с определени хигиенни навици. Не мога да не се гордея, че тази неправителствена организация е френска.