Vues de Sofia

Ceux qui suivent l’actualité de l’ambassade se souviendront sans doute que, dans le cadre des commémorations du 20 ème anniversaire du retour à la démocratie, nous avions organisé un débat autour de deux auteurs, Vesko Branev et Rouja Lazarova. Le premier est l’auteur de « L’homme surveillé », écrit en bulgare et aujourd’hui disponible en français. La seconde a écrit en français un livre, « Mausolée », qui a rencontré son public en France et qui a été traduit en bulgare avec le soutien de cette Ambassade. Deux visions donc. Leurs échanges avaient été particulièrement animés et intéressants. J’ai déjà rendu compte ici du livre de R. Lazarova, livre remarquable qui réussit à rendre par petites touches l’atmosphère du communisme, faite de peurs intériorisées et de petites compromissions ou lâchetés pour pouvoir survivre.
En revanche, je ne l’avais pas encore fait s’agissant de celui de Branev pour la bonne et simple raison que je ne l’avais pas terminé lors de sa venue à Sofia en novembre. C’est maintenant chose faite. Les deux se complètent très bien. Celui de Branev est une autobiographie qui relate comment, sur une trentaine d’années, le régime n’a cessé de le suivre, de le contrôler, de le garder en quarantaine. Et tout cela parce qu’en 1956, avant donc la construction du mur de Berlin, le jeune Branev s’était rendu à l’Ouest de la ville pour y rencontrer certains amis. Enlevé par les services secrets de la RDA puis ramené de force en Bulgarie, Branev n’allait cesser tout au long des décennies suivantes d’être suspect. Dans les régimes totalitaires, le pardon et l’oubli n’existent pas. M. Branev a eu accès, comme de nombreux Bulgares, à son dossier personnel de la Sécurité d’Etat. Il a pu ainsi lire les rapports rédigés contre lui par certaines de ces connaissances et identifier, amère expérience, sous les pseudonymes, des amis ou des parents. Branev montre comment, en marge du régime, il était néanmoins possible de survivre voire même d’exercer le métier de son choix, en l’occurrence celui de cinéaste. Mais pour cela, il fallait souvent éconduire ceux qui vous invitaient à rejoindre le parti ou à devenir un agent des services secrets. Il fallait refuser l’ambition, refuser de progresser ou de monter dans la hiérarchie car ces précieux sésames étaient alors indispensables. C’est le contraire de la nature humaine, qui est de s’élever. Dans ces années-là, qui sont celles d’un régime installé, la terreur est insidieuse, elle est intériorisée et ne prend plus, ou alors rarement, la forme d’une violence brutale comme lors de la mise en place du totalitarisme. On peut donc y vivre en marge à condition bien sûr de ne pas franchir certaines limites.
Branev décrit aussi fort bien le côté bureaucratique et, finalement vain, d’une police politique qui cherche à s’inventer sans cesse de nouveaux ennemis pour justifier son existence et son importance. Ce sont des enquêtes, des opérations d’écoute ou des filatures qui sont à intervalles réguliers lancées à l’encontre du suspect. A la lecture des descriptions de toutes ces procédures bureaucratiques, on s’étonne : quelle perte d’énergie, d’argent et de temps !
Une lecture donc que je recommande à tous ceux qui veulent mieux connaître la nature et le fonctionnement au quotidien du régime totalitaire bulgare.

Тези, които следят дейността на посолството, ще си спомнят без съмнение, че в рамките на честването на 20 годишнината от възстановяването на демокрацията, ние организирахме дебат във връзка с двама автори, Веско Бранев и Ружа Лазарова. Първият е автор на „Следеният човек”, написан на български и който днес може да се намери преведен на френски език. Г-жа Ружа Лазарова написа на френски език книгата „Мавзолей”, която се срещна с публиката си във Франция и която бе преведена на български с помощта на френското посолство. Две виждания. Техният диалог беше особено оживен и интересен. Аз вече представих тук книгата на Ружа Лазарова, една забележителна творба, чийто автор успява с леки нотки да предаде атмосферата на комунизма, изтъкана от вътрешни страхове и малки компромиси или низост позволяващи да се оцелее.

Колкото до книгата на Бранев, не съм я още представил, по простата причина, че не бях я още прочел при идването му през ноември в София. Сега всичко е вече наред. Двете творби се допълват много добре. Тази на Бранев е една автобиография, която описва как в продължение на около трийсетина години режимът не е преставал да го следи, да го контролира, да го държи изолиран. И всичко това, защото през 1956г., преди издигането на Берлинската стена, младият Бранев е отишъл в Западен Берлин, за да се срещне с някои приятели. Арестуван от тайните служби на ГДР и върнат насила в България, през следващите няколко десетилетия Бранев не е преставал да бъде смятан за съмнително лице. В тоталитарните режими, извинението и забравата не съществуват. Като много българи, той има достъп до личното си досие в Държавна сигурност. И така, той успял да прочете доносите направени срещу него от някои от неговите познати и да идентифицира, зад определени псевдоними, приятели или близки. Бранев показва как извън режима, е било все пак възможно да преживее и дори да упражнява избраната от него професия, тази на кинодеец.  Често му се е налагало да отпраща тези, които са го канили да стане член на партията или агент на тайните служби. Наложило му се е да се откаже от амбициите си, от възможността да се развива или да израстне в йерархията, защото това са били единствените разковничета тогава. Всичко това е в противоречие на човешката природа, която се стреми към развитие. В годините на установения режим, терорът е прикрит, той е интериоризиран и рядко приема формата на брутална жестокост, както при установяването на тоталитаризма. Може да се живее и извън режима, без обаче да се прекрачват определени граници.

Бранев описва също много добре бюрократичната и в крайна сметка безплодна страна на политическата полиция, която непрекъснато търси да си създава нови врагове, за да оправдае съществуването си и своята важна роля. Става въпрос за анкети, подслушвателни операции или следене на равни интервали на съмнителното лице. Като четеш описанията на всички тези бюрократичи процедури, се учудваш : каква загуба на енергия, пари и време!

Това е книга, която препоръчвам на всички, които искат по-добре да се запознаят с характера и функционирането на българския тоталитарен режим.