Vues de Sofia

Il est toujours difficile de choisir une date pour commémorer les faits du passé car pourquoi retenir telle date et pas telle ou telle autre. Il en va ainsi en Bulgarie lorsqu’il s’agit de commémorer les victimes du communisme. Jusqu’à présent aucune ne s’imposait. Il semble toutefois que progressivement celle du 1-er février 1945 prend l’allure d’un symbole. Elle fait en effet référence à un moment particulièrement tragique de l’histoire de ce pays. Ce jour là, le régime en place depuis septembre 1944, installé dans le sillage de l’armée rouge, allait révéler brutalement sa vraie nature. Au cours de ce triste hiver, le régime communiste installait progressivement sa domination sur le pays avec l’aide des agents du NKVD soviétique.
Mais ce 1 février marque le basculement dans le massacre de masse des opposants. Cet après-midi là le Tribunal prononce son verdict et c’est dans la soirée même que 140 victimes  sont purement et simplement assassinées d’une balle dans la tête au bord d’une fosse commune dans les environs de Sofia. Une bonne partie de l’élite d’avant guerre est décapitée. Les trois régents du conseil de Régence du tout jeune Roi Siméon, 8 ans à l’époque, dont son oncle, la plupart des membres des gouvernements précédents, de nombreux Parlementaires des Assemblées d’avant guerre, des savants renommés, sont massacrés sans hésitation. Comble de l’horreur, il revient à un célèbre chirurgien d’avant guerre, le Professeur Stanichev, de s’assurer de chacun des décès avant d’être lui-même tué et poussé dans la fosse commune. A la suite de ce premier massacre, des goulags se sont ouverts aux quatre coins du pays, les souffrances des Bulgares ont été innombrables. On estime le nombre des victimes à plusieurs dizaines de milliers (entre 17 000 et 30 000), chiffre considérable si on le rapporte à une population de quelque 7 millions d’habitants. C’est toute l’élite bulgare qui disparut. Aujourd’hui encore certaines difficultés du pays peuvent trouver leur racine dans cette tragédie.
Une cérémonie émouvante s’est tenue ce dimanche dans la belle église Saint-Sophie au centre de Sofia pour commémorer les victimes du 2 février. Etaient présents, côte à côte, l’ancien Roi et ancien Premier ministre, Siméon de Saxe-Cobourg (directement concerné puisque son propre oncle, le Prince Kiril faisait partie des victimes), deux anciens Présidents bulgares, MM. Jelev et Stoianov, ainsi que le ministre des Affaires étrangères, Nicolae Mladénov, et de nombreuses personnalités politiques.
En compagnie de mon collègue néerlandais, j’y ai participé souhaitant ainsi marquer notre solidarité avec les victimes et rappeler que l’avenir et la réconciliation se construisent non sur l’amnésie ou l’oubli, pas plus d’ailleurs sur la vengeance et la récrimination, mais sur la connaissance du passé. En Bulgarie, ce devoir de mémoire est en marche.

Винаги е трудно да се избере дата, на която да се възпоменават факти от миналото, защото винаги възниква въпроса защо да е точно тази, а не някоя друга? Такъв е и случаят в България, когато става въпрос да се почете паметта на жертвите на комунистическия режим. Досега никоя дата не успяваше да се наложи. Въпреки всичко постепенно се налага една дата  - 1-ви февруари 1945 год., която става все по-символична. Тя се отнася до един особено трагичен момент от историята на тази страна. На този ден, установеният след минаването на Червената армия режим брутално ще разкрие истинската си природа. През тази тъжна зима на 1945 год., комунистическият режим налагаше постепенно господството си над страната с помощта на съветското НКВД.

Но този 1-ви февруари бележи масовото убийство на членове на опозицията. В следобедните часове на въпросната дата, са произнесени смъртните присъди на 140 човека, които биват убити с един изстрел в главата същата вечер край масов гроб в околностите на София. Голяма част от елита преди войната е обезкръвен. Тримата регенти съставящи регентския съвет на съвсем младия Цар Симеон ІІ, тогава на 8 години, в т.ч. и неговия вуйчо, повечето от членовете на предишното правителство, множество депутати от народните събрания преди войната, известни учени, всички те са избити без капка колебание. Ужасът достига своя апогей, когато проф.Станишев, прочут от периода преди войната хирург, е принуден да установява смъртта на всеки разстрелян, преди самият той да бъде убит и трупът му хвърлен в общия гроб. След това първо масово убийство започва откриването на концентрационни лагери в четирите краища на страната, мъките на българите са били неизброими. Счита се, че броят на жертвите е няколко десетки хиляди (между 17 000 и 30 000), внушителна цифра особено като се съпостави на общия брой на българското население, което тогава наброява 7 милиона души. Целият български елит изчезва. И днес някои трудности могат да бъдат обяснени с тази трагедия.

Миналата неделя се състоя една вълнуваща церемония в памет на жертвите убити на 1-ви февруари в хубавата църква „Света София” намираща се в центъра на София. Сред присъстващите, редом един до друг бяха, бившия цар и министър-председател Симеон Сакскобурготски (пряко засегнат тъй като неговия собствен чичо, Принц Кирил, е сред убитите тогава), двама бивши български президенти господата Желев и Стоянов, както и министърът на външните работи, Николай Младенов и множество политически личности.

Заедно с моя холандски колега, участвах и аз, като по този начин искахме да подчертаем нашата солидарност в памет на жертвите и да напомним, че бъдещето и помиряването се градят не върху амнезията или забравата, не и върху отмъщението и непримиримостта, а по-скоро върху познаването на миналото. В България, е вече поставено началото на този дълг към паметта.