Vues de Sofia

Peut-on tout dire sur un blog ? Bien sûr que non, surtout si le sujet est sensible et relève de l’histoire immédiate. C’est bien sûr le cas des divers rebondissements qui ont finalement conduit à ce que Mme Jéléva, ministre des affaires étrangères depuis juillet 2009 et commissaire pressentie à l’aide humanitaire, finisse par renoncer à ces deux fonctions. Vous ne saurez donc pas tout des discussions en coulisses ou des divers éléments ayant conduit à cette double démission. Est-ce à dire qu’on ne peut rien en dire ? Je ne le crois pas et vais m’efforcer de tirer quelques observations des événements de ces derniers jours :

- d’abord un nouveau rappel de la fugacité et de la fragilité des ambitions humaines. Un jour au sommet du pouvoir, le lendemain dans l’abîme. Les Romains avaient coutume de rappeler que la Roche tarpéienne est proche du Capitole (dans la première on précipitait les condamnés politiques tandis que le second était le siège du pouvoir). Il en est allé ici de nouveau ainsi. Etre pressentie comme Commissaire européenne, c’est accéder à une des fonctions politiques les plus recherchées et les plus prisées. Etre retenue pour devenir l’un des 27 Commissaires d’une Union politique de 500 millions d’habitants, et ce sont aussitôt des centaines de félicitations ou de CV qui convergent vers vous pour rejoindre votre Cabinet. Que la roue a tourné vite dans le cas présent : en quelques jours, ces perspectives se sont évanouies. La politique est un bien cruel métier. On ne peut bien sûr qu’avoir une pensée pour Mme Jéléva, femme dynamique et vive ;
- ensuite, ces difficultés pouvaient être d’une certaine manière anticipées. En effet le Parlement européen entend faire valoir ses pouvoirs lors des auditions des Commissaires et cherche presque systématiquement à « accrocher » et à faire trébucher un Commissaire pressenti. Il est à la recherche d’un bouc émissaire. Or les différents prétendants ne sont pas égaux en la matière. Un certain nombre d’entre eux faisaient partie de l’ancienne Commission. Ils sont donc aguerris, connaissent le Parlement et ses arcanes. Il est peu probable qu’ils échouent et, même si leur prestation est parfois jugée faible, ils bénéficient d’une certaine sympathie. Cela s’est encore vérifié cette fois-ci. D’autres proviennent des pays les plus peuplés, disposant d’un fort contingent de Parlementaires, et, là comme ailleurs, les vers de La Fontaine reviennent à la mémoire : « Selon que vous serez puissant ou misérable, les jugements de cour vous rendront blanc ou noir.” (Les animaux malades de la peste - Jean de la Fontaine). Les pays fondateurs ou depuis longtemps dans l’UE ont intégré les règles du jeu. Ils sont donc relativement mieux armés que d’autres pour échapper aux griffes du Parlement. Il ne reste donc, parmi les commissaires désignés, qu’un petit nombre de Commissaires sur lesquels peut s’exercer le pouvoir du Parlement toujours à la recherche du « maillon faible ». Dans le cas présent, il fallait donc soit reconduire la Commissaire sortante, Mme Kouneva, unanimement appréciée, ou présenter dès le départ une candidature incontestablement au dessus du lot par son parcours et son expérience, comme peut l’être Mme Guéorguiéva, nouveau choix bulgare, qui a passé près de 15 ans à la Banque mondiale. En ne choisissant pas un de ces deux profils, la Bulgarie prenait dès le départ un risque. Mais, l’histoire n’est jamais écrite d’avance. Mme Jéléva aurait pu fort bien in fine franchir l’obstacle. Un travail acharné durant les fêtes de Noël (comme le fit M. Barnier, Commissaire français que l’on disait également menacé par une vindicte anglaise), et une solide prestation sur le fond lors de l’audition auraient pu renverser le cours des choses. Disons simplement que Mme Jéléva était, dès le départ, plus susceptible que d’autres d’être mise en difficulté et trébucher. Et c’est ce qui arriva.

Kristalina Guéorguiéva, nouveau choix bulgare

Завръщане върху темата за оттеглянето  на г-жа Желева

Можем ли всичко да споделяме в един блог? Естествено, че не, особено ако темата е чувствителна и е свързана с настояща история. Такъв е случаят с разнообразните развития, които най-накрая доведоха до оттеглянето от страна на г-жа Желева, министър на външните работи от юли месец 2009 год. и кандидат комисар за хуманитарната помощ, от тези два поста. Така че няма да узнаете съдържанието на вичките задкулисни дискусии или други различни елементи, довели до тази двойна оставка. Означава ли това, че не можем да говорим по тези въпроси? Не вярвам и затова ще се опитам да ви предам някои наблюдения върху събитията от последните дни:

-    ще започна с едно напомняне свързано с мимолетните и крехки човешки амбиции. Един ден сме на върха на властта, на другия се озоваваме на дъното й. Древните римляни често казвали, че Тарпейската скала е близка до Капитолия (от първото място хвърляли осъдените политически затворници, а второто било центъра на властта). Имаме повод отново да си припомним тази мисъл. Да си избран да бъдеш един от 27-те комисара на един политически Съюз съставен от 500 милиона души означава да получиш в своя кабинет стотици поздравления или CV-та на желаещи да работят в екипа ти. Колко бързо се завъртя колелото в настоящия случай: само за няколко дни всички тези перспективи се изпариха. Политиката е наистина жесток занаят. Наистина можем само да съчувстваме на г-жа Желева, една жива и динамична жена.
-    след това, бих допълнил, че тези трудности можеха да бъдат предвидени по някакъв начин. Знаеше се предварително, че Европейският Парламент има намерение да докаже своите правомощия по време на изслушването на кандидатите за комисари и, че систематично ще се старае да затруднява и да „препъва” всеки един от тях. Но както знаете, някои от тях тръгваха с едни гърди напред, тъй като бяха членове на предишната Комисия. Така че, те се явяват по-закалени в подобни ситуации, като познават по-добре Парламента и неговите потайности. Такива кандидати е малко вероятно да се провалят и даже представянето им понякога да е оценявано като слабо, те се ползват с известна снизходителност. Изминалите изслушвания не опровергаха това мнение. Други кандидати пък идват от страни с голямо население, които разполагат с голям депутатски контингенг, което отново ме кара да си припомня стиховете на Лафонтен: „От това дали сте властен или нещастен, зависи дали придворните клюки ще Ви възхвалят или очернят” („Животните, болни от чума” от Жан дьо Лафонтен). Страни участвали в създаването или от отдавна членки на Европейския Съюз са вече наясно с правилата на играта. По този начин те са относително по-добре въоръжени за да се предпазят от ноктите на Парламента. В крайна сметка остава един малък брой кандидати върху които Парламентът може да приложи своите правомощия за да търси „слабото звено” във веригата. В настоящия случай, трябваше или да бъде издигната кандидатурата на досегашния комисар г-жа Кунева, високо оценена от всички, или от самото начало да се представи кандидатура открояваща се с повече достойнства от останалите както по отношение на кариерата си, така и на опита си, подобна на г-жа Георгиева, работила 15 години в Световна Банка, настоящата нова българска кандидатура. Като не избра още от началото един от тези два профила, България пое риск още от самото начало. Но историята никога не се пише предварително. Г-жа Желева можеше в крайна сметка да премине препятствието. Една усърдна работа по време на Коледните празници (както това направи г-н Барние, френски комисар, над чиято кандидатура имаше английска закана) и едно солидно представяне по време на изслушването можеха да преобърнат нещата. По просто казано, при г-жа Желева имаше по-голяма вероятност тя да бъде затруднена и впоследствие препъната отколкото при други кандидати. Това и стана.