Vues de Sofia

Lundi 19 octobre, en fin de soirée, l’attaché de Police de l’ambassade entre dans mon bureau. Je l’attendais impatiemment. Parti le matin tôt pour Véliko Tarnovo, il vient, aussitôt de retour à Sofia, me rendre compte du déroulement de la reprise du procès des prévenus dans l’assassinat de Martin Borilski.

L’attaché de police de l’Ambassade est un policier, sportif et élancé, de grande valeur, aimant son métier, un vrai « flic » dans le meilleur sens du terme. Le Commissaire M. aime raconter les longues nuits de planque et de traque de certains terroristes basques. La façon dont il « cravata » en le jetant au sol un dangereux activiste arrêté par surprise…en train de se soulager dans une station service d’autoroute mérite à elle seule d’être relatée.

La tenue d’un nouveau procès dans le dossier Borilski après les deux acquittements incompréhensibles précédents est en soi un succès que l’on doit à la mobilisation de tous. Les lecteurs de ce blog le savent bien. J’ai demandé à l’attaché de Police de suivre attentivement les débats afin de confirmer, par sa seule présence et si besoin était, que la France plus que jamais reste attentive et souhaite que justice soit rendue. Ce dossier est en effet, au-delà même de ses aspects moraux et humains, emblématique des difficultés et dysfonctionnements de la justice bulgare.

Du récit circonstancié qu’il me fait alors que la nuit commence à tomber sur Sofia, je retiens que cette fois-ci l’attention des médias est considérable. Les journalistes et le public se pressaient nombreux. Les projecteurs des cameras illuminaient la salle d’audience. Quelle différence avec l’indifférence et le désert que j’avais constaté lorsque je m’étais rendu le 22 décembre dernier dans ce même tribunal. La Justice gagne à être rendue en pleine lumière.

Sur le fond, les éléments à l’encontre des deux prévenus sont toujours aussi solides. A chacun de mes interlocuteurs qu’il soit Français ou Bulgare, journaliste, policier ou magistrat, je demande s’il pense possible en conscience que les deux prévenus puissent être innocents. A chaque fois, leur réponse est à la fois catégorique et négative. Si seules les pièces du dossier sont prises en compte, le résultat ne devrait pas faire de doute.

Mais plusieurs éléments incitent toutefois à la prudence :

- l’équilibre entre les parties. Comme lors des précédents procès, les prévenus paraissent disposer de ressources financières importantes qui leur permettent d’être défendus par une pléthore d’avocats et de juristes tous plus pointus et affutés les uns que les autres. Je sais les difficultés que les amis et anciens collègues de Martin Borilski ont rencontrées pour s’offrir les services de Maitre Ivanov. C’est au demeurant un excellent avocat, pugnace et dynamique. Mais il est seul contre tous. L’égalité des armes sera-t-elle assurée ?

- la juridiction. Comme lors du procès de décembre dernier, c’est le Tribunal de Véliko Tarnovo qui se prononce à nouveau. Certes les juges ne sont pas les mêmes. Mais il n’empêche, le tribunal de la ville est petit, chacun se connait bien évidemment. Les nouveaux juges ont sans doute noué des liens d’amitié ou de proximité avec ceux qui ont rendu le précédent jugement, tellement contesté. Auront-ils l’indépendance d’esprit pour prendre leurs distances et oseront-ils ainsi désavouer des collègues qu’ils croisent tous les jours dans les couloirs ou dans la ville? Pour ces raisons, l’avocat des parties civiles, maître Ivanov, a demandé à ce que les juges de Véliko Tarnovo se récusent et qu’ainsi, le procès puisse être « dépaysé ». Cette demande de Maître Ivanov est courageuse et non dénuée d’intérêt. Mais elle a été rejetée.

- le code pénal. En privé comme en public, chacun s’accorde à dire que le code de procédure pénal bulgare est extrêmement protecteur des droits de la défense. Le balancier a été déporté du côté de la protection des prévenus. A tel point qu’il est devenu difficile sinon impossible en droit à condamner quiconque, surtout si le ou les prévenus sont bien conseillés, ce qui est le cas en l’espèce. Une réforme du code pénal a d’ailleurs été engagée par l’actuel gouvernement. Elle doit aboutir d’ici la fin de l’année. Mais c’est bien évidemment celui en vigueur qui s’applique. Permettra-t-il de faire la lumière et de rendre la justice ?

Enfin, les juges de Véliko Tarnovo paraissent vouloir aller vite et ont rejeté toutes les demandes formulées par les avocats qu’ils soient de la partie civile ou de la défense. Comment interpréter cette soudaine célérité ? Considèrent-ils que le dossier contient déjà tous les éléments matériels qui leur permettront de se forger une intime conviction ? Mais dans quel sens ? Culpabilité ou innocence ? Bien malin celui qui peut le dire.

Je veux faire confiance à la justice bulgare et penser que la détermination au sein de la magistrature est forte de montrer que les réformes sont en cours, que le pays est en train de changer et que l’impunité n’est plus de mise. C’est donc partagé entre ces différents sentiments, balançant le pour et le contre, que je raccompagne le Commissaire M. à la porte. Cette fois-ci la nuit est tout à fait tombée sur Sofia. Ce cas Borilski n’a pas fini de hanter nos jours et nos nuits.

!!!

!!!!

Подновяване на съдебния процес по случая „Борилски” : надежди и неизвестности

Понеделник, 19-ти октомври, към края на вечерта, полицейското аташе към Посолството влиза в бюрото ми. Очаквах го с нетърпение. Заминал рано сутринта за Велико Търново, той бързаше след завръщането си в София да ми предаде впечатленията си от първия ден на подновяването на съдебния процес срещу обвинените в убийството на Мартин Борилски. Полицейското аташе към Посолството е един спортен и снажен полицай, многоуважаван, обичащ работата си, истинско „ченге” в най-добрия смисъл на думата. Комисар М. обича да разказва  за дългите нощи прекарани в криене и дебнене на баскски терористи. Не мога да не спомена начинът по който неутрализирал един опасен активист задържан чрез изненада като го повалил на земята…в деликатно положение, в крайпътна бензиностнация.

Този нов процес по делото Борилски, след две неразбираеми оневинявания, представлява сам по-себе си успех, който се дължи на мобилизацията на всички. Читателите на този блог го знаят добре. Помолих полицейското аташе да следва внимателно дебатите в съдебната зала за да може при нужда със самото си присъствие там да затвърди усещането, че Франция повече от всякога следи внимателно процеса и очаква справедлива присъда. Освен моралните и човешки аспекти на този процес, той е също така и отражение на трудностите и дисфункционирането на българското правосъдие.

От неговия подробен разказ, разбирам, че вниманието на журналистите е голямо. Имало е много журналисти и хора, желаещи да присъстват на процеса. Прожекторите на камерите осветявали залата. Каква разлика с безразличието, с което се сблъсках на 22-ри декември 2008 год. в същата тази съдебна зала. Изглежда, че вече правосъдието се дава при пълна осветеност.

Всъщност, елементите срещу двамата обвинени са все така солидни. Аз питам всеки мой събеседник, бил той българин или французин, полицай или магистрат: мислите ли, с ръка на сърцето, че би било възможно двамата обвинени да бъдат оневинени. И всеки път отговорът, който получавам е категоричен и отрицателен. Ако единствено се вземат под внимание фактите, резултатът не би трябвало да буди никакво съмнение.

Въпреки това, няколко елементи ни карат да сме нащрек:

-    Равновесието между страните. Както при предишните процеси, обвинените лица изглежда разполагат със значителни финансови средства, позволяващи защитата им да се води от плеяда от адвокати и юристи, един от друг по добри и подготвени. Знам добре на цената на какви трудности, приятелите и бившите колеги на Мартин Борилски, успяха да си позволят услугите на адвокат Иванов. Той е наистина отличен адвокат, непримирим и динамичен. Но е сам срещу всички. Ще бъдат ли всички равни по оръжие?

-    Юрисдикцията. Както и при декемврийския процес, така и при този ще се произнесе Великотърновкия съд. Факте, че съдиите са други. Но това един малък съд, къдета всеки познава всеки. Новите съдии може да са завързали приятелски или просто съседски връзки с предишните съдии, произнесли така оспорваната присъда. Ще съумеят ли да останат дотам независими, за да произнесат безпристрастно присъдата и ще посмеят ли по този начин да дискредитират колегите си, с които се срещат веки ден в коридорите или в града? Поради тези причини, адвокатът на ищеца, адвокат Иванов настояваше великотърновските съдии да си дадат отвод за да може съдът да бъде „пренесен”. Това искане на адвокат Иванов бе смело и не бе лишено от интерес. Но бе отхвърлено.

-    Наказателният кодекс. В частни или публични разговори, всеки казва, че наказателният процесуален кодекс закриля изключително мнот правата на защитата. Тежестите на везната се накланят на страната на обвиняемите. До такава степен, че вече е трудно, да не кажа невъзможно по правен път да осъдиш койте и да е било, особено ако обвиняемите имат добри съветници, какъвто е случаят. Новото правителства стартира реформа на наказателния кодекс. Тя трябва да стане до края на годината. Но дотогава е в сила сегашния кодеккс. Ще позволи ли той да има пълна светлина върху случая и справедливостта да възтържествува?

И накрая, великотърновските съдии изглежда, че бързат и отхвърлиха всичките искания от адвокатите, били те на защитата или на ищеца. Как да си обясним тази внезапна забързаност? Считат ли, че досието съдържа всички веществени елементи, които биха позволили оформянето на вътрешна убеденост? Но в каква посока? Вина или невинност? Кой ли може да каже?

Мога да се доверя на българското правосъдие и да мисля, че решителността на магистратите да ни покажат текущите реформи, е налице, че страната се променя и, че безнаказаността вече няма да е обичайна. Раздвоен от тоези чувства, балансирайки „за” и „против”, изпращам комисар М. до вратата. Вече нощта напълно се е спуснала над София. Случаят Борилски няма да спре да витае из нашите дни и нощи.