Vues de Sofia

La tenue d’un blog est un exercice difficile et délicat. Ce ne sont pas les idées de thèmes qui manquent mais souvent le temps pour les transcrire sur le papier. Vu de loin cela parait simple de tenir ainsi une sorte de journal de bord mais je puis certifier que « l’angoisse de la page blanche » existe bel et bien. Il y a toujours autre chose à faire et malheureusement le blog reste en déshérence comme un massif de fleurs envahi par les ronces. Je suis vraiment désolé de vous avoir laissé un peu trop longtemps sans nouvelle. Je vais essayer de rattraper le temps perdu.

Je voudrais tout d’abord saluer très chaleureusement une initiative bienvenue, celle de l’ouverture début septembre de l’école francophone internationale de Varna. Je suis allé l’inaugurer officiellement avec le maire de la ville, M. Yordanov, et le gouverneur, le 6 octobre dernier. Vous pourrez en voir les photos sur la page Facebook de l’Ambassade. Ce nouvel établissement accueille déjà 38 enfants de 2 à 7 ans dans une ambiance détendue et studieuse.

Ce qui me parait le plus remarquable dans cette aventure, c’est que l’impulsion de départ vient des parents eux-mêmes, et tout particulièrement de Mme Ganeva et Mme Vincendon. C’est une initiative de la base, car ces mamans ont souhaité pouvoir scolariser leurs enfants selon les normes pédagogiques de la petite enfance en vigueur en France. Elles ont ensuite fédéré la communauté francophone de Varna et travaillé d’arrache pied à monter le projet, y compris en sacrifiant une partie de leurs vacances : choix des locaux, des encadrants, suivi des travaux, recherche de soutiens financiers auprès des entreprises etc. Ces parents bénévoles et enthousiastes ont été appuyés par l’Ambassade dans leurs démarches auprès de la mairie par exemple ou pour bénéficier d’une aide financière. Sur ce dernier point, la Sénatrice des Français de l’étranger, Mme Cerisier-ben-Guiga, mérite tout particulièrement notre reconnaissance. Elle a débloqué une subvention cruciale pour le lancement du projet. Le soutien des conseillers des Français de l’étranger, tout particulièrement celui de M. Louis Sarrazin, a également été précieux.

Mais quels que soient les appuis apportés, le projet reste bien celui des parents eux-mêmes. A une époque où l’Etat pourra de moins en moins conduire seul des actions de coopération, il faut que le relais soit assuré par des initiatives privées venant du terrain. C’est à la fois un gage d’intérêt - on est alors sûr que le projet répond à une demande claire - et de succès. Aide-toi, le ciel t’aidera. A Varna, l’adage a été appliqué avec succès !

!!!

!!!!

Помогни си сам, за да ти помогне и Господ

!!!

Поддържането на един блог представлява трудно и деликатно упражнение. Не че липсват теми за писане, по-скоро не ни достига време за да ги изложим. Погледнато отстрани изглежда, че е лесно да се съставя този своеобразен дневник, но мога да Ви уверя, че „страхът от белия лист” наистина съществува. Винаги има и други неща да се вършат и за съжаление блогът остава в забвение като цветен масив обрасъл с бурени. Много съжалявам, че Ви оставих дълго време без новини. Ще се постарая да наваксам пропуснатото време.

Първо бих искал най-сърдечно да поздравя една хубава инициатива, тази на откриването в началото на септември на международното френскоезично училище във Варна. Г-н Йорданов, кмета на града и аз го открихме официално на 6-ти октомври. Можете да видите снимките от това събитие на страницата на Посолството на Фейсбук. Това ново учебно заведение вече приема деца от 2 до 7 годишна възраст.

Най-забележителното в цялото това приключение е, че началният тласък за този проект идва от самите родители и най-вече от г-жа Ганева и г-жа Винсендон. Инициативата идва от майките, коита са пожелали да имат възможността да запишат децата си в училище, в което се прилагат предучилищните педагогическите норми. След това те успяват да приобщат към тази идея френскоговорящата общност във Варна и полагат неимоверен труд за реализирането на този проект, като жертват част от отпуските си: избор на помещения, на педагози, контрол на строителните дейности, търсене на финансови средства от предприятия и т.н. Тези родители-доброволци, които са и ентусиасти, бяха подкрепени от Посолството в своите искания отправени към Общината или при търсене на финансова помощ. По отношение на последното, Сенаторът отговаряща за французите в чужбина, г-жа Сьоризие-бен-Гига, заслужава нашата особена признателност. Тя отпусна жизненоважна субвенция, която бе необходима за стартирането на проекта. Подкрепата на съветниците на французите в чужбина бе особено ценна, най-вече тази на г-н Луи Саразен.

Каквито и да са били получените помощи и подкрепа, проектът остава проект на самите родители. Във време когато, държавата ще може все по-рядко да застава сама начело на подобни проекти, е необходимо нейната функция да се поема от частни инициативи идващи от самото проектно място. Това представлява едновременно гаранция – сигурни сме, че проектът отговаря на ясно искане- и успех. Помогни си сам, за да ти помогне и Господ. Във Варна тази пословица бе приложена с успех!