Vues de Sofia

Mme Irina Bokova, ambassadrice de Bulgarie en France – mon alter ego en quelque sorte - a été brillamment désignée le 22 septembre à la tête de l’UNESCO à l’issue d’une compétition serrée avec un candidat égyptien. A titre personnel, je suis évidemment ravi de ce beau résultat. Pour deux  raisons :

- Tout d’abord bien sûr parce que je l’apprécie énormément. Je la connaissais, avant même d’être nommé ici en juin 2007, dans mes précédentes fonctions auprès de la ministre des affaires européennes. C’est une diplomate de premier ordre, particulièrement respectée par ses pairs. C’est aussi une femme énergique, brillante, maitrisant à la perfection non seulement le français mais aussi l’anglais et le russe. Enfin et surtout, Irina est sympathique et chaleureuse. J’ai toujours travaillé en grande confiance avec elle et nous nous appelons ou nous voyons aussi souvent que possible. C’était donc la candidate de mon cœur et je l’ai accompagnée, puis finalement félicitée, par sms interposés tout au long de cette élection à rebondissements ;

- Ensuite parce que je vois dans cette élection un message positif à l’attention du peuple bulgare. Je suis souvent frappé par ce que je perçois comme une sorte de « bulgaro-pessimisme » parmi mes interlocuteurs. Beaucoup d’entre eux considèrent que leur propre pays doit se contenter d’un rôle modeste sur la scène européenne ou mondiale. Ils ont une vision excessivement négative de leur propre pays. Ainsi, quand on leur fait valoir que les représentants et élus bulgares à Bruxelles ou Strasbourg, au premier chef Mme Kouneva, commissaire européenne, sont appréciés, tiennent bien leur rang et sont efficaces, ils mettent mes propos sur le compte de la seule politesse diplomatique ; alors qu’ils sont non seulement sincères mais véridiques. Il en est allé de même pour la candidature de Mme Bokova. Alors que sa campagne était lancée depuis plus d’un an, quasiment aucun journal bulgare n’avait jugé bon d’y accorder une attention soutenue. L’opinion communément partagée était « qu’elle n’avait aucune chance ». Moyennant quoi, la presse a été prise de court lorsqu’elle a été élue et, pour rattraper le temps perdu, multiplie aujourd’hui les entretiens et les portraits. Or si bien sûr une victoire était loin d’être acquise, dès le départ Mme Bokova avait des chances réelles. Ses qualités propres bien sûr. Mais aussi sa nationalité bulgare, en particulier, la culture riche et l’image de tolérance religieuse et ethnique que peut présenter le pays. Irina a su avec talent mettre en avant ces atouts qui ont très certainement joué un rôle non négligeable dans son élection. J’espère qu’avec ce beau succès, qui voit pour la première fois l’une des leurs accéder à un poste de responsabilité internationale, la confiance des Bulgares en eux-mêmes en sera renforcée.

.

.

Изборът на г-жа Бокова начело на ЮНЕСКО или как българите могат да имат вяра в себе си

Г-жа Ирина Бокова, Посланик на България във Франция – в известен смисъл моето алтер его – беше избрана по един блестящ начин на 22-ри септември начело на ЮНЕСКО след оспорвано съревнование с Египетския кандидат. Аз лично се радвам на този хубав резултат. Поради две причини:

- Първо защото разбира се я ценя високо. Аз я познавах от предишния ми пост към кабинета на Министърката по Европейските въпроси, още преди юни 2007 год когато бе моето назначение тук. Тя е отличен дипломат, ползуваща се с особено уважение сред колегите си. Тя е също така една енергична жена, притежаваща изключителни качества, владееща не само френски език, но и английски и руски. И не на последно място, Ирина е симпатична и сърдечна. Винаги съм работел в атмосфера на пълно доверие и ние се чуваме или виждаме при всеки удобен случай. Тя беше кандидатката, която чувствах най-близка и аз я подкрепях по време на целия този вълнуващ избор чрез SMS-и, като накрая имах удоволствието и да я  поздравя;

- Този избор е и едно положително послание към целия български народ. Често съм поразен от този „българо-песимизъм”, който усещам в моите събеседници. Много от тях са на мнение, че страната им трябва да се задоволи с една скромна роля на европейската или световна сцена. Те имат една изключително негативна визия за собствената им страна. И когато им се казва, че техните избранници  в Брюксел или Страсбург, на първо място г-жа Кунева, европейски комисар, са ценени, отстояват ранга си и са ефикасни, смятат, че просто тези мои изказвания са признак на дипломатическа куртоазия; а всъщност те не само са искрени но са и самата истина. Същото се отнася и за кандидатурата на г-жа Бокова. Кампанията беше лансирана от една година, а нито един вестник не сметна за нужно да й обърне по-продължително внимание. Всеобщото мнение бе, че „няма никакъв шанс”. В резултат, на което пресата бе изненадана при съобщаването на нейния избор и днес за да навакса пропуснатото не спира да публикува интервюта и нейни биографии. Въпреки, че никоя победа не е спечелена предварително, то от самото начало г-жа Бокова имаше реални шансове. Те се изразявяха с нейните лични качества. Но и с нейния българския корен, с цялото културно богатство и религиозна и етническа толерантност, с която тази страна е известна. Ирина успя по един талантлив начин да подчертае тези предимства, които без съмнение са изиграли немалка роля за нейния избор. Надявам се, че прекрасният успех постигнат от една българка, койте ще я изведе на един пост от международно значение, ще засили вярата на българите в самите тях.

.