Vues de Sofia

… - quatrième trait : l’existence d’un important sentiment anti-élites que les sondages révèlent. Les Bulgares accordent peu de confiance à leurs dirigeants et leurs autorités politiques et institutionnelles (18% seulement des Bulgares font par exemple confiance à leur justice). Le maire de Sofia a su canaliser dans sa campagne ce sentiment. Les notions d’élite ou de compétences jouent donc aujourd’hui plutôt en défaveur de ceux qui les avancent.

A contrario, la force de Boïko Borissov et de son parti est de ne pas être actuellement représentée au Parlement et de mettre en avant des femmes et des hommes perçus comme neufs. M. Borissov lui-même met en avant un statut d’homme libre des forces politiques traditionnelles. Il joue incontestablement de son profil d’ancien pompier et policier, d’homme de terrain, de sportif. Il a construit le récit de son parcours professionnel et politique hors normes comme celui d’un homme d’action à la liberté de parole intacte.

- cinquième caractéristique, l’impact différencié du taux de participation. Qu’est-ce à dire ? Du fait de puissants électorats captifs, c’est dans le niveau de participation que se trouve la clé des futurs résultats. Traditionnellement faible en Bulgarie (56 % aux législatives de 2005 et 28,5% aux européennes de 2007), elle jouera cette année un rôle crucial. En effet toutes les forces politiques ne sont pas égales par rapport à l’abstention :

Le parti socialiste et le parti qui représente les intérêts de la minorité turcophone (Mouvement des droits et libertés) disposent tous deux d’une base électorale fidèle et mobilisée. Il s’agit pour les socialistes du monde rural, des retraités et d’une partie de la communauté rom (dont un des partis est son allié) et des minorités pour le second (Turcs, Pomaks, c’est à dire les Slaves islamisés, voire Roms). Ces deux partis, bien implantés sur le terrain, ont des capacités de mobilisation fortes, même si elles semblent s’émousser aujourd’hui pour les socialistes. Le MDL est moins sensible que d’autres partis aux variations de la mobilisation des électeurs comme aux résultats obtenus ou non dans l’exercice des responsabilités gouvernementales.

Il n’en va pas de même de l’électorat, largement urbain et souvent anti-système, du maire de Sofia, beaucoup plus volatil et imprévisible. Cet électorat vote souvent sur un coup de tête, s’enthousiasme pour un leader (MM. Kostov et de Saxe-Cobourg hier, M. Borissov aujourd’hui) mais peut se détourner tout aussi vite. Qu’il ne se rende pas aux urnes le 5 juillet et les choses se compliqueront pour le maire de Sofia.

Si l’abstention est moins élevée qu’attendue (aujourd’hui on estime qu’elle devrait atteindre 65 pc pour les européennes et 45 pc pour les législatives), le score de Boïko Borissov sera mathématiquement meilleur. D’où sa dynamique de campagne pour mobiliser indécis et déçus : le vivier est particulièrement important parmi les urbains (plutôt à droite) et les jeunes, encore peu mobilisés. A l’inverse, avec une participation faible, le parti issu de la minorité turque pourrait atteindre près de 20 pour des suffrages, au delà donc de sa représentation dans la population (autour de 10 pour cent).

Voilà quelques clés de lecture très librement présentées pour les scrutins à venir. Il sera intéressant de voir si elles ont joué comme attendu dans la pratique. Premiers éléments de réponse, dimanche 7 juin au soir.

Зад кулисите на българския вот (статия 2/2)

- четвърти ключ : социологическите проучвания констатират съществуването на едно силно анти-елитарно чувство. Българите нямат голямо доверие в техните ръководители и в политическите и институционални власти (например само 18% имат доверие в българското правосъдие). Кметът на София успя да се възползва в своята кампания от това чувство. Понятието “елит” или “компетентност” имат днес обратен ефект за тези, които ги притежават.

Обратно, силата на Бойко Борисов и на неговата партия е в това, че тя не е в парламента и представя мъже и жени, които се виждат като нови. Самият г-н Борисов се афишира като човек необвързан с традиционните политически сили. Безспорно, той се възползва от своя профил на бивш пожарникар и бивш полицай, на човек активен на терена, на спортист. Построил е разказа на своята професионална и политическа кариера като човек на действието и на непокътнатата свобода на говорене.

-пета характеристика, диференциран ефект на избирателната активност. Що е това? Поради големия брой предопределени избиратели, ключът към резултатите на следващите избори се намира в избирателната активност. Тя е традиционно ниска в България (56% на парламентарните избори през 2005 г. и 28,5% на европейските през 2007 г.)  и тази година ще играе ключова роля. И наистина, всички политически сили не са равни по отношение на на негласуването:

Социалистическата партия и партията представляваща интересите на турскоговорящото малцинство (ДПС) имат на разположение вярна и мобилизирана електорална база. За социалистите това са хората от селата, пенсионерите и част от ромската общност (една ромска партия е техен съюзник). За ДПС това са хора от малцинствата (турци, помаци и даже Роми). Тези две партии, добре установени на местно ниво, имат силен капацитет на мобилизация, въпреки че той изглежда понастоящем  да отслабва за социалистите. ДПС е по-нечуствителна от други партии към вариациите на мобилизация на избирателите и към резултатите получени или не в упражняването на управленски отговорности.

Това не се отнася за предимно градския електорат на кмета на София, който е против системата. Той е много по-неустойчив и непредвидим. Този електорат често гласува след едно хрумване, ентусиазира се около един лидер (господата Костов и Сакскобурготски вчера, Борисов днес), но може и скорострелно да го загърби. Ако не се яват пред урните на 5 юли, нещата ще се усложнят за кмета на София.

Ако негласуващите са по-малко от очакваното (днес се смята, че биха достигнали 65% за европейските и 45% за парламентарните избори) резултатът на Бойко Борисов ще е математически по-добър. Оттам и неговата динамична кампания за мобилизиране на нерешилите се и на разочарованите : те са особено много в градовете (по-скоро с десни възгледи) и сред младите, които са все-още слабо мобилизирани. При ниска активност, партията на турското малцинство може да вземе 20% от гласовете, т.е. да надвиши своето представителство сред населението (около 10%).

Това са няколко свободно представени ключа за идващите избори. Ще е интересно да се види дали практиката ще ги потвърди. Първи елементи на отговор в неделя 7 юли.