Vues de Sofia

Reprenons notre analyse du spectre politique bulgare. A droite et au centre-droit, le paysage politique semble beaucoup fragmenté. Pour autant, la plupart de ces formations partagent des valeurs communes : 5 d’entre elles sont membres du Parti populaire européen (PPE). En voici les 3 principaux :

Interview de Borissov à Sofia

- Le parti qui recueille aujourd’hui les plus fortes intentions de vote est aussi le plus récent. Il s’agit des « Citoyens pour le développement européen de la Bulgarie » (GERB, selon l’acronyme bulgare, qui signifie aussi « le blason »), fondé en décembre 2006. Parti tout neuf, il n’est pas représenté dans l’actuel parlement.
Le leader « informel » du parti est Boïko Borissov, maire de Sofia, même si le président en est Tsvetan Tsvetanov, son ancien adjoint, car un maire ne peut selon la loi bulgare être chef de parti. Très rapidement ce parti a connu un franc succès dans les sondages et a remporté haut la main les élections européennes et municipales en 2007. Il place au premier plan de son programme la lutte contre la corruption et le crime organisé. La recette de son succès: un leader charismatique, au parler simple et tranchant, parfois démagogique et un parti assez plastique pour récupérer les déçus du centre et de la droite traditionnelle, avec une dose de nationalisme bon teint, sans accent de haine toutefois.
Si M. Borissov a commencé sa carrière publique dans le sillage de Siméon, sous le gouvernement duquel il était secrétaire général du Ministère de l’intérieur.  Connu pour ses sorties médiatiques contre les malfrats qu’il faisait arrêter et que la justice relâchait, il prend ses distances dès les élections de 2005 après lesquelles il renonce à son poste de député élu sous l’étiquette du MNSE. C’est en indépendant qu’il se lance à la conquête de la mairie de Sofia et conduit une campagne durant laquelle il se joue des accusations de populisme portées par ceux qu’il appelle « les élites diplômées » et qu’il considère comme ayant failli à leur mission d’améliorer la vie quotidienne des Bulgares. Au fil des ans, son image et son style qui en inquiètent certains, rassurent pourtant une part croissante de l’électorat de droite et du centre. Aujourd’hui, M. Borissov est la personnalité la plus populaire du pays et son parti est en tête de tous les sondages avec 35 à 40 pour cents des intentions de vote. Les élections du 5 juillet seront elles la chronique d’une victoire annoncée ? C’est la principale question des scrutins à venir.

En cas de victoire aux prochaines élections, il pourra très probablement compter sur le soutien de la toute récente « coalition bleue » qui marque la réconciliation des deux principaux partis issus de la transition démocratique pour repartir à la conquête d’un électorat qui les avait largement délaissé au cours des dernières consultations.

Affiche de la coalition bleue pour la campagne europeenne

-    L’Union des forces démocratiques (SDS en bulgare), membre à la fois de l’Internationale démocrate-centriste et de l’Union  démocrate internationale (c’est-à-dire conservatrice), a conservé le nom historique du mouvement de 1989. Aujourd’hui dirigé par le jeune Martin Dimitrov, l’UFD présente aux élections européennes sa figure la plus charismatique, l’ancienne ministre des affaires étrangères et ancienne présidente du parti, Nadejda Mihaïlova.
-    Elle a souffert, après la défaite électorale de 2001, du départ des partisans de l’ex-premier ministre Ivan Kostov, qui fonde les « Démocrates pour une Bulgarie forte » (DSB en bulgare) et qui apparaît comme un parti plus ouvertement conservateur. C’est le souvenir de cette scission qui a rendu difficile pour certains membres de l’UFD les retrouvailles au sein de la « coalition bleue ». Mais nécessité fait loi, la poursuite de la division de la droite risquant de l’empêcher d’être représentée dans le prochain parlement, l’Union s’est finalement réalisée non sans douleur ;

-    On retrouve également dans cette coalition l’Union agrarienne populaire bulgare (BZNS-NS en bulgare), membre associé de l’Internationale démocrate-centriste et dirigée par Mme Anastasia Moser, réélue députée sans discontinuer depuis 1995 et présidente du groupe d’amitié France-Bulgarie.

Pour vous donner un ordre de grandeur, la coalition de la droite traditionnelle est créditée d’environ 8 pour cent des voix.

- La coalition « En avant » (Napred, en bulgare) regroupe plusieurs petits partis de centre-droit (dont l’autre parti agrarien populaire, membre lui du PPE). Alliées électoralement en 2005 à l’UFD, ces petites formations auront probablement bien du mal à conserver leurs sièges dans la prochaine assemblée.

- Plus à droite et en quittant cette fois le giron du Parti populaire européen (PPE), la formation « Ordre, loi et justice » (RZC en bulgare), s’affiche proche des conservateurs eurosceptiques britanniques et tchèques et connaît depuis quelques mois une poussée dans les sondages largement due à la personnalité très médiatique de son leader Yané Yanev.

Reste une formation radicale, d’extrême droite, ultra-nationaliste, extrémiste et « anti-tout » selon la formule d’un journaliste français fin connaisseur de la Bulgarie : le mouvement « Attaque » (Ataka, en bulgare) fondé en 2005 par M. Volen Siderov et qui avait obtenu alors 21 députés mais n’en compte plus que 11 suite à des divisions internes. Son plus grand succès est d’avoir, alors que la droite traditionnelle était au creux de la vague, été présent au second tour de l’élection présidentielle de 2006. Aujourd’hui, on annonce que le parti Ataka a environ 7 à 8 pour cents des voix.

Voilà, on approche du terme de notre balayage. Je n’ai pas à dessein mentionné les écologistes car ceux-ci sont encore quasiment absents de la vie politique bulgare

Le cadre et les acteurs étant maintenant fixés, la course électorale peut commencer. Résultat final le 5 juillet. Je vous tiendrais au courant de ses principaux développements.

БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ - статия 2

Да се върнем към анализа си на българския политически спектър. Вдясно и в център-дясно, политическият пейзаж изглежда много по-фрагментиран. Въпреки това, по-голямата част от политическите формации споделят общи ценности: пет от тях са членове на Европейската народна партия (ЕНП). Ето и трите основни:
- партията, която събира днес най-силните намерения за електорална подкрепа е също и тази, която е създадена най-скоро. Става въпрос за “Граждани за европейско развитие на България” (ГЕРБ, според българското съкращение, което също така означава “герб – хералдика”), създадена през декември 2006 година. Бидейки съвсем нова партия, тя не е представена в настоящия парламент.
“Неформалният” лидер на партията е Бойко Борисов, кмет на София, независимо от това, че председател на партията е Цветан Цветанов, негов бивш заместник, защото, според българското законодателство, кмет не може да бъде ръководител на политическа партия. Много бързо тази партия отбеляза истински успех в социологическите проучвания и спечели много добри резултати на европейските и общинските избори през 2007 година. На първо място в програмата си, тя поставя борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Рецептата на успеха й: един харизматичен лидер, говорещ простичко, но категорично, понякога леко демагогски, и една доста гъвкава партия, която се ползва от разочарованията от центъра и традиционното дясно, с известна доза добронамерен национализъм, но без оттенък на омраза.
Г-н Борисов започна политическата си кариера по времето на Симеон, в правителството на когото беше Главен секретар на Министерството на вътрешните работи. Познат с медийните си изяви срещу престъпници, които той успяваше да залови, и които правосъдието оправдаваше и пускаше на свобода, той се дистанцира от тази политическа сила на изборите през 2005 година и се отказва от поста си на депутат, избран от квотата на НДСВ. Като независим започва да се бори да оглави кметството на столицата и води кампания, по време на която залага на популистки обвинения срещу тези, които той нарича “дипломиран елит” и за които смята, че не са изпълнили мисията си за подобряване на ежедневието на българите. В процеса на времето, неговият имидж и стил, които са обезпокоителни за някои политици, действат обаче успокоително на една голяма част от електората на център-дясно. Днес, Г-н Борисов е най-популярната личност в страната и неговата партия е начело на всички социологически изследвания, с 35 до 40% изборна подкрепа. Ще бъдат ли изборите на 5 юли хроника на една предизвестена победа? Това е основният въпрос от предстоящия вот.

В случай на победа в предстоящите избори, той много вероятно ще може да разчита на подкрепата на съвсем наскоро създадената “Синя коалиция”, което ще отбележи помирението на двете основни партии създадени по време на демократичния преход, с цел отново да бъде превзет един електорат, който изцяло ги беше изоставил, според последните изследвания.

Съюзът на демократичните сили (СДС), член едновременно на Демократично-центристкия интернационал на Международния демократичен интернационал (тоест – консервативен), запази историческото си наименование на движението от 1989 година. Днес той се ръководи от младия Мартин Димитров, като СДС представя на изборите за Европейски парламен най-харизматичното си лице, това на бившата Министърка на външните работи и бивш председател на партията, Г-жа Надежда Михайлова.
Същият пострада много след изборната загуба през 2001 година, от напускането на съмишлениците на бившия Министър Председател Иван Костов, който създаде “Демократи за силна България”  (ДСБ), които са по-скоро консервативна партия. Това е споменът от това разцепление, което много затрудни някои от членовете на СДС да приемат обединението с бившите “отцепници” в наскоро създадената Синя коалиция. Но предвид на наложилите се обстоятелства, и тъй като едно продължаващо разделение рискуваше да попречи на партията да бъде представена в следващия парламент, СДС най-накрая се обедини, но това съвсем не бе безболезнено;

Anastasia Mozer

В тази коалиция намираме също така и Българския земеделски народен съюз (БЗНС – НС), асоцииран член на Демократично-центристкия интернационал и ръководен от Г-жа Анастасия Мозер, преизбирана без прекъсване за депутат от 1995 година насам и председател на Групата за приятелство Франция-България.

За да ви дадем представа за влиятелността й ще ви кажем, че коалицията на традиционната десница се ползва от около 8% електорална подкрепа.

Коалиция “Напред” включва няколко малки партии от център-дясно (сред които земеделската народна партия, член на ЕНП). Изборно свързани от 2005 година със СДС, тези малки формации вероятно ще срещнат сериозни затруднения да запазят местата си в следващото Народно събрание.

По вдясно и като се напусне този път лоното на Европейската народна партия (ЕНП), формацията “Ред, законност и справедливост” (РЗС) се проявява като близка на британските и чешките консерватори, евроскептици, а от няколко месеца насам бележи напредък в социологическите проучвания, дължащ се на силно медийната личност на своя лидер, Яне Янев.

Остава радикалната формация от крайно дясно, ултра-националистическа, екстремистка и противопоставяща се на “вся и всьо”, според формулировката на един френски журналист, добър познавач на България: движение “Атака”, създадено през 2005 година от Г-н Волен Сидеров и което изпраща 21 депутати в парламента, но което понастоящем има само 11, вследствие на вътрешни борби. Най-големият му успех, тогава, когато традиционната десница бе в най-неизгодна позиция, е явяването му на втори тур на президентските избори през 2006 година. Днес се смята, че партия Атака би получила между 7 и 8% от изборните гласове.

Ето, доближаваме се до края на нашия анализ. Нямам подобаващо описание за еколозите, защото те почти отсъстват от българския политически живот.

Декорът и акторите бидейки определени, изборната надпревара може да започне. Краен резултат – 5 юли. Ще ви държа в течение относно развитието на нещата.