Vues de Sofia

Après vous avoir présenté les règles du jeu électoral (NB, mettre un lien renvoyant sur le post précédent), je vais aujourd’hui vous parler de ses acteurs : les partis politiques. Enfin, les principaux seulement car le foisonnement de la vie démocratique bulgare fait qu’ils sont 340 à être enregistrés !

Cette vie politique est d’ailleurs ancienne puisque le premier parti bulgare, le parti libéral, apparaît en 1879, l’année de la Constitution de Tarnovo, moderne et démocratique,  qui a promulgué  le suffrage universel (même s’il n’était que masculin). L‘Union agrarienne est fondée en 1899 et le parti social-démocrate en 1901. Mais le XX° siècle a été plus sombre avec l’instauration de la dictature communiste et l’interdiction de toute vie démocratique durant près de 50 ans.

C’est avec la mise à l’écart du dictateur Todor Jivkov en décembre 1989 que la Bulgarie redécouvre le pluralisme. Quelques jours plus tard, une quinzaine de groupes dissidents (écologistes, rénovateurs, défenseurs des droits de l’homme, syndicalistes libres) forment l’Union des Forces Démocratiques (UFD) tandis que le parti communiste devient parti socialiste en mars 90, en excluant la vieille garde. Entre temps, début janvier, Ahmed Dogan, tout juste sorti de prison, avait créé le Mouvement des droits et des libertés (MDL) , qui devient rapidement le principal représentant de la minorité turcophone, en réaction à la politique de bulgarisation forcée menée dans les années 80.
Ces trois partis (l’UFD s’étant depuis transformé en parti unifié) sont les seuls à avoir eu des députés dans chacune des 5 assemblées élues depuis le retour à la démocratie. Passons en revue le paysage politique actuel en commençant par la gauche et le centre  :

Affiche de campagne du PSB

- Aujourd’hui, le parti socialiste bulgare (PSB en français comme en bulgare) est très largement dominant à gauche de l’échiquier politique, où l’on ne trouve sinon que de petits partis qui lui sont d’ailleurs souvent alliés dans la « Coalition pour la Bulgarie ». Il n’a pas d’adversaire ou de concurrence sur son flanc gauche, l’extrême gauche n’étant pas présente en Bulgarie.
Le PSB est membre du parti socialiste européen et de l’Internationale socialiste. Il est dirigé depuis 2001 par Serguei Stanichev, jeune leader de 42 ans, qui a succédé à Gueorgui Parvanov, élu Président de la république. Il a remporté 82 sièges aux élections de 2005 et dirige la coalition tripartite actuel. Ce parti a abandonné toute référence au marxisme-léninisme et défend aujourd’hui un programme social-démocrate, atlantiste et pro européen.

S’il n’est plus idéologiquement communiste, la composition sociologique du PSB en fait néanmoins le successeur ou l’héritier de l’ancien régime. Ses dirigeants sont souvent issus des anciens cadres du parti ou plutôt, le temps passant, des enfants ou des proches de l’ancienne nomenklatura. Ses soutiens les plus fidèles sont les retraités et les habitants des campagnes nostalgiques de l’ancien régime. C’est pourquoi, les socialistes bulgares sont souvent qualifiés par leurs adversaires « d’ex-communistes », voire de « communistes » tout court. Aujourd’hui les socialistes bulgares subissent l’usure du pouvoir. Les sondages les donnent en net déclin. Eux ne s’avouent pas battus et espèrent faire mentir ces mauvais augures. Ils comptent sur la mobilisation de leur électorat traditionnel, sur leur base sociologique solide et leur bonne organisation sur le terrain, en particulier dans les campagnes, pour renverser la vapeur.

Au centre, on trouve les deux autres partis de la coalition gouvernementale sortante, membres du parti européen libéral et réformateur ELDR et de l’Internationale libérale :

- le Mouvement des libertés (MDL, en bulgare DPC), qui a la particularité d’avoir participé à toutes les majorités depuis 1990. C’est dont par essence un parti de gouvernement (un peu comme le parti radical sous la IIIème république en France) que le gouvernement penche à droite ou à gauche. En 2005, il a obtenu 34 élus dans l’assemblée sortante. Il est aussi caractérisé par une stabilité de son leadership puisque c’est toujours Ahmed Dogan qui en est à la tête mais il refuse d’être cantonné au statut de parti ethnique. Son programme est axé sur la défense des droits des individus et de la promotion de l’égalité sociale. Assis sur une base ethnique et géographique solide, le MDL devrait être représenté dans le prochain parlement.

Guergana Passy, ministre des affaires européennes

- L’autre parti centriste est apparu brusquement en 2001, c’est le parti de Siméon de Saxe-Cobourg, qui porte maintenant le nom de Mouvement National pour la Stabilité et l’Essor (NDCV en bulgare), fondé lorsque l’ancien roi (1943-1946) a déclaré son intention de s’impliquer dans la vie politique de son pays natal. Ce parti est sorti vainqueur des élections de 2001, à l’issue d’un raz-de-marée électoral sans précédent, grâce l’autorité morale personnelle de Siméon (que l’on appelle ici le Roi ou le Tsar) et à son équipe de jeunes économistes. Siméon, devenu Premier ministre, a gouverné pendant 5 ans mais son audience a fortement diminué lors des élections suivantes de 2005. Avec 52 députés, il est devenu, avec le parti de la minorité turque, le partenaire minoritaire d’une coalition emmenée par les socialistes. C’est des rangs de ce parti que sont issues plusieurs personnalités de la vie politique bulgare et notamment Mme Megléna Kouneva, commissaire européen, ou Salomon Passy, ancien ministre des Affaires étrangères, ainsi que Mme Guerguana Passy, son épouse et actuelle ministre des Affaires européennes. Victime de dissensions internes, les sondages donnent au parti de l’ancien roi et premier ministre peu de chances de franchir la barre fatidique de 4 pour cent pour être représenté dans le prochain parlement. Mais il est souvent dit que s’agissant des fidèles de Siméon, les sondages se trompent et que, dans un sursaut, il fait mieux que ce qui est prévu. La disparition annoncée du mouvement de Siméon sera l’un des enjeux du scrutin du 5 juillet.

Pour maintenir votre attention en éveil , je vous présenterai dans un prochain post les principaux partis de l’actuelle opposition.

БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ - СТАТИЯ 1

След като ви представих правилата на изборната игра, днес ще ви говоря за нейните актьори, политическите партии. Разбира се, само за основните, защото в българския демократичен живот те изобилстват и броят на регистрираните е 340.

Този политически живот датира отдавна, тай като първата политическа партия, либералната партия, се появява през 1879 г., годината на Търновската конституция, съвременна и демократична, която е провъзгласила всеобщото избирателно право, макар то да се е отнасяло само за мъжкия пол. Земеделският съюз е основан през 1899г., социал-демократическата партия – през 1901г. 20-и век е обаче по-мрачен с установяването на комунистическата диктатура и забраната на всякакъв демократически живот в продължение на около 50 години.

България откриво отново плурализма с отстраняването на диктатора Тодор Живков през декември 1989 г. Няколко дни по-късно, около петнайсетина дисидентски групи (еколози, новатори, защитници на правата на човека, свободни синдикалисти) образуват Съюза на демократичните сили (СДС), а комунистическата партия става социалистическа партия през март 1990 , изключвайки старата гвардия. Междувременно, в началото на януари, Ахмед Доган, току-що излязъл от затвора, създава Движението за права и свободи, което бързо става главният представител на тюркофонското малцинство, като реакция на политиката на насилствено побългаряване, водена през 80-те години.
Тези три партии (СДС е станала междувременно обединена партия) са единствените, които имат депутати във всяко едно от петте народни събрания избрани от връщането към демокрацията. Нека видим какъв е днешният политически пейзаж, като започнем от ляво и от центъра.

-    Днес Българската социалистическа партия е силно доминираща в ляво от политическата сцена, където съществуват, освен нея, само малки партии, повечето от които са нейни съюзници в “Коалиция за България”. БСП няма противници или конкуренти в левия фланг, тъй като крайната левица не съществува в България.
БСП е член на Европейската социалистическа партия и на Социалистическия интернационал. От 2001г. тя се ръководи от Сергей Станишев, млад 42 годишен лидер, който замести Георги Първанов, избран за Президент на Републиката. Той спечели 82 места на изборите през 2005г. и ръководи днешната тройна коалиция. Тази партия се раздели с всякакво позоваване на марксизма-ленинизма и днес защитава една социал-демократична, атлантическа и про-европейска програма.

Без да е комунистическа по идеология, БСП, в своето социологическо съдържание, е все пак продължител или наследник на бившия режим. Найните ръководители често произхождат от бившите партийни кадри, или по-скоро, с времето, това са децата или близките на бившата номенклатура. Нейните най-верни поддръжници са пенсионерите и жителите на селата, носталгично настроени към стария ржим. Ето защо българските социалисти се често наричани от техните противници “бивши комунисти” или направо “комунисти”.
Днес българските социалисти изтърпяват износването на властта. Социологическите сондажи им отреждат пълен упадък. Те не се признават за победени и се надяват да опровергаят тези мрачни прогнози. Те разчитат на мобилизацията на своя традиционен електорат, на солидната си социологическа база и добрата си организация, особено в селата.

В центъра се намират другите две партии от отиващата си правителствена коалиция, членове на европейската либерална и реформаторска партия ELDR и на Либералния интернационал.

Ahmed Dogan, président du MDL

-    Движението за права и свободи (ДПС), се отличава с това, че участва във всички мнозинства от 1990 г. насам. По същността си това е една нова правителствена партия ( наподобяваща малко радикалната партия по времето на Третата република във Франция), която правителството използва за балансьор. През 2005г.тя спечели 34 депутати. Тя се характеризира също с твърдия си електорат. Ахмед Доган е винаги начело на тази партия, за която той отказва обаче да приеме статут на етническа партия. Нейната програма е насочена към защита правата на индивида и развитието на социалното равенство. Благодарение на солидната си етническа и географска база, ДПС би трябвало да е представена в следващия парламент.

- Другата центристка партия се появи внезапно през 2001г. Това е партията на Симеон Сакскобурготски, която сега носи името Национално движение за стабилност и възход (НДСВ), създадена когато бившият цар (1943 – 1946) декларира намерението си да се включи в политическия живот на родната си страна. Тази партия излезе победител на изборите през 2001г., след един безпрецедентен прилив на електорат, благодарение на личния морал и авторитет на Симеон (когото тук наричат Цар) и на неговия екип от млади икономисти. Симеон, станал Министър-председател, управлява страната в продължение на 5 години, но публиката му силно намаля по време на следващите избори през 2005г. С 52 депутата, НДСВ стана, заедно с партията на турското малцинство, миноритарен партньор на една коалиция, водена от социалистите. От редовете на тази партия произхождат много личности от българския политически живот, а именно Г-жа Меглена Кунева, европейски комисар и Соломон Паси, бивш министър на Външните работи, както и Г-жа Гергана Грънчарова, негова съпруга и министър по Европейските въпроси. Жертва на вътрешни междуособици, социологическите проучвания дават на партията на бившия цар и премиер малко шансове да премине съдбовната бариера от 4%, за да бъде представлявана в бъдещия парламент. Но що се отнася до поддръжниците на Симеон, често се казва, че социологическите прогнози често бъркат и резултатът е по-добър от очаквания.
Предполагаемото изчезване на движението на Симеон ще бъде един от залозите на вота на 5 юли.

За да поддържам живо вашето внимение, в една ог следващите ми статии, ще ви представя главните партии от настоящата опозиция.